Тъй лесно е тъга да те налази,
и силно всичко да боли!
В сърцето огънени талази,
душата бурно да кърви!   

Пътят няма си посока, 
мислите гнетят на пук! 
Въздухът свирепо хока... 
Не знам дали съм още тук?!   

Болката е толкоз силна-
жигосва яростно ума! 
Бунтуване на птица вилна, 
лети към черната луна!   

Сили нямаш, примири се! 
В реката леко потопи се! 
На течението плахо довери се! 
Водата нежно ще те понесе
към по-спокойни брегове...   

Течението хладно ще отмие
жарките от огъня следи, 
Мир веднага няма да избие,
но тъй силно няма да боли!