Вселената е толкоз необятна...
и нищо в нея не се губи!
Макар и за мнозина непонятна,
заради постъпките си груби!   

Огънят гори, остава прах. 
Водата се превъща в пара. 
Тъгата води тежък мрак!
Споменът дарява вяра!   

Животът е невидима въздишка, 
миг без време, вечност в синевата...
Свързани сме силно с нишка,
оплетени сме само в сетивата!   

Мъдрост ражда се неволно! 
Бяла птица литва волно! 
Ореол там плахо заблестява! 
Душите нежно да спасява! 

 
Очи аз силно стискам!
Сълзите си подтисам! 
Изпращам ви със здрава нишка
силана вяра и... въздъшка !