Среднощните централни улички на София тънеха в страховит мрак... Крачехме с ентусиазъм към елитен нощен клуб, в който плаувахме да се разведрим, слушайки жива музика... Настанени на бара, отпивахме бавно и трепетно очакваме нещо необичайно, нещо невиждано, нещо забравено... За минути вече бяхме заобиколени от тълпа, от хора, които може би бяха дошли за същото... След още няколко минути музиката нежно завладя пространството... Виното стана още по-пивко! Избягването от оковите на ежедневието сякаш започна да се случва! Щеше и да продължи, щяха да се тръшнат тежките вериги громко, ако бях останала със затворени очи!... Но уви, като любопитно дете аз жадно гледах, наблюдавах как околните се забавляват... Грешка! Жестока грешка! На където и да се обърнеше погледът ми, все засичаше гледки, които не просто ме отвращаваха, а естествено потвърждаваха, че аз съм задръстена... Да, да ! Задръстена съм! Спор няма! Елитът на това общество бе мираж! Не успях да остана безразлична към изкуствената демонстрация на страст и безчувствена похотливост... Танцуваща дама на преклонна възраст, грациозна, красива, поддържана! Повдигаше чаровно рокля, докато не се види отчетливо черната дантела на чорапите й с жартиери... Беше красиво! Но границата за мен се счупи, щом случайно я зърнах страстно да завира език в ухото на най-отвратителния мъж в компанията им, чекнейки се като освирепяло животно! Исках да избягам! Отметнах поглед и онемях, понеже неволно се "спасих" в неадекватното почти липсващо облекло и поведение на една от жриците на любовта, която налиташе и на двата пола... Подозирам "шефът" й, непристойно опитваше да я окроти... Без успех, уви... Какво ли не ми видяха очите, за Бога!!! Отметнах се отново, потресена ! В стремеж да се скрия, отпих вино, със затворени очи, преседна ми! Погледнах в друга посока... Мъж, около 70те почти на калъп с чернокожа дама! Дори фонът на любима моя френска песен, не можа да замаже потреса и ужаса ми! Дори димящата пура до мен не успя да затвори сълзящите ми очи! Оковите вече бяха на връта ми и болезнено стягаха! Безмълвно се питах?!!! Къде съм?! Защо съм тук?! Отговорът беше повече от ясен -  убедих се на пълно, този свят не е за мен! Осъзнато и задръстено се убедих за пореден път!  

.. лошото е, че всички се напиват накрая и ги прихващат дяволите. Но, светът е широк и за всеки се намира мчсто. Аз ходя по джаз-клубчета и опитвам различни коктейли. В немско.