Започна тихо ти да си отиваш,
тъй тихо, както се яви...
Мълчиш и тайно някъде отпиваш
горчилка, щом се появи!

Живей свободно и щастливо! 
За нищо ти вина недей да носиш! 
Пребори се с мисълта във сиво! 
Прошка няма за какво да просиш! 

Неволно исках аз да ти помогна,
пленена бях, не можах да смогна! 
Да ме чуеш, ти не пожела-
потънал в траурни дела... 

Затихнах вече изморена. 
Замлъкнах нежно утешена. 
Не ме боли, не страдам вече-
знам, че си добре... щом си далече!