Днес мълчах, не исках да говоря!
Жадувах в себе си да се затворя!
Но по всичко явно беше-
нещо сякаш не вървеше...  

Притихнала в баналните задачи! 
Гарванът отвътре все ми грачи-
и по всичко явно беше-
нещо сякаш не вървеше...  
 
Думите ми все се лееха във стих-
очакването дълго, а копнежът тих-
и по всичко явно беше-
нещо сякаш не вървеше...    

Надеждата замираше свирепо,
тишина обгръщаше сърцето,
ясно вече беше-
на интуицията не й се спеше...