Хрипти снега щом леко стъпя,
покрил прилежо ми е пътя.
Спирам се: "Дали така боли
от стъпките на моите следи?"  

Неподвижна съм, не мърдам! 
С всяка крачка тук потъвам! 
Нося болка, мъка и тъга:
"Виждал ли си зимата дъга?! "  

Пред мен е пътят без посока, 
зад мене кърваво тече потока! 
С нозете боси топля се в снега! 
Хриптящо дишам - тука и сега!