На пърхащите пеперуди във стомаха, 
изсъхнаха, окапаха крилата! 
Превъраха да се в червеи свирепи, 
хапят те плътта, макар и слепи!  

Боли сега от празнотата! 
Боли, че отворих си душата! 
Боли, че всичко си признах!
Боли, че вече аз се осъзнах!  

Защо ли бях аз толкоз пряма-
истината криво бе разбрана! 
За това що най-много аз презирах,
тежък филм сама си продуцирах! 

Сега ме мъчи ярко тишината, 
и кръговете бели по стената, 
описват тъжно кръговрата:
Как се чувстваш без крилата?!