Защо на хората са им пари?! 
Защо със тях са тъй щастливи?! 
Нима щом имаш всичко, ти върви?! 
Нима тогава само имаш сили?!   

Материята преходно я имаш, 
но сляп оставаш към света!
Заблуден от щастие-щом взимаш,
щом робуваш ти на тая суета!   

Мериш ли през призмата на туй мерило, 
нямаш шанс на свобода! 
Ще крачиш все тъй мрачно и унило, 
в кал се давиш, мреш от капчица вода!