Ей момиче, как успяваш?!
За Бога, как се справяш!?!
По дяволите, как търпиш?!
Сама ли все така тъжиш?!  

Сама ли, не, със себе си съм си!
Така съвсем достатъчна съм си!
То с толко хора покрай мен!
Зависима ли да съм, все във плен? 

 Не, не, отмина вече таз наивност! 
Свободата ми дойде с прецизност! 
Сама ли, не, със мойто свое Аз:
търпя, успявам, 
боря се, пропадам, 
боли, но ставам... 
... па макар и в плач! 
Не сама, а с мойто свое Аз!