Изтъркули се почти една година,
откак тате тежко грохна! 
Ех, и половин година - 
откак мама завинаги замина!   

Една година! Цял век това ли беше? 
Изтъпване, щом някой ми звънеше? 
Страх, треперене и толоз плач! 
Страдание в безмълбен черен здрач!   

Без мама сърцето ми е на половина! 
Празна вече е душата ми ранима! 
Тате бори се както преди, 
пази ме, съвсем да не ме сломи! 

В мълчание така добре говорим! 
Без думи, често сълзи само роним! 
Подаваме си ридаейки салфетки! 
В безмълвие не правим вече сметки!