Бащината къща се напълни, но е празна!
Липсата на мама е като чумата заразна!
Щом тате натъжи се и заплаче,
в мене изчезва силното юначе!
Където да погледна, тя все със мен е!
Как със знаци сълзите иска да отнеме!  

Като дете се сгуших в рокля й лятна!
Ухание на мама, тъй нежна и приятна!
Като кожата й гладка, мекота в коприна!
Стисках, галех и прегръщах до полуда!
Но това бе тъй подла, евтина заблуда!  

Така не бях плакала от много време!
Силна болка, мъка и тъга обзе ме!
Роклята подгизна от сълзи! 
Вселената ми се стъжни! 
Помолих се за пръчица вълшебна, 
да върна времето или да изчезна!